Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове
очакване,
във времето на вятъра-беглец,
поглъщайки тъй жадно
полъха му ласкав,
целуващ сетивата в люлякова нощ.
Щастливо окрилени,
вървиме –
сякаш цяла вечност...
А луната
ни превръща в свое подобие,
бдейки над нас мълчалива,
с аромат на люляк...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Сред люляков аромат!