Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове
очакване,
във времето на вятъра-беглец,
поглъщайки тъй жадно
полъха му ласкав,
целуващ сетивата в люлякова нощ.
Щастливо окрилени,
вървиме –
сякаш цяла вечност...
А луната
ни превръща в свое подобие,
бдейки над нас мълчалива,
с аромат на люляк...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Сред люляков аромат!