Nella_gold (Нели )
841 4525
7.05.2009 г., 12:34 ч.

Лунно... 

  Поезия » Друга
466 0 10

Разтвори се небето.

И разсипа върху ни сребърен прашец.

И тръгвайки,

във себе си поели

най-трепетните мигове

очакване,

във времето на вятъра-беглец,

поглъщайки тъй жадно

полъха му ласкав,

целуващ сетивата в люлякова нощ.

Щастливо окрилени,

вървиме –

сякаш цяла вечност...

А луната

ни превръща в свое подобие,

бдейки над нас мълчалива,

с аромат на люляк...

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??