Лунно...
Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове
очакване,
във времето на вятъра-беглец,
поглъщайки тъй жадно
полъха му ласкав,
целуващ сетивата в люлякова нощ.
Щастливо окрилени,
вървиме –
сякаш цяла вечност...
А луната
ни превръща в свое подобие,
бдейки над нас мълчалива,
с аромат на люляк...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Сред люляков аромат!