Nella_gold (Нели )
841 4525
May 7, 2009, 12:34 PM

Лунно... 

  Poetry » Other
465 0 10

Разтвори се небето.

И разсипа върху ни сребърен прашец.

И тръгвайки,

във себе си поели

най-трепетните мигове

очакване,

във времето на вятъра-беглец,

поглъщайки тъй жадно

полъха му ласкав,

целуващ сетивата в люлякова нощ.

Щастливо окрилени,

вървиме –

сякаш цяла вечност...

А луната

ни превръща в свое подобие,

бдейки над нас мълчалива,

с аромат на люляк...

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??