Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове
очакване,
във времето на вятъра-беглец,
поглъщайки тъй жадно
полъха му ласкав,
целуващ сетивата в люлякова нощ.
Щастливо окрилени,
вървиме –
сякаш цяла вечност...
А луната
ни превръща в свое подобие,
бдейки над нас мълчалива,
с аромат на люляк...
© Нели All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сред люляков аромат!