Nella_gold (Нели )
841 4525
7 мая 2009 г., 12:34

Лунно... 

  Поэзия » Другая
467 0 10

Разтвори се небето.

И разсипа върху ни сребърен прашец.

И тръгвайки,

във себе си поели

най-трепетните мигове

очакване,

във времето на вятъра-беглец,

поглъщайки тъй жадно

полъха му ласкав,

целуващ сетивата в люлякова нощ.

Щастливо окрилени,

вървиме –

сякаш цяла вечност...

А луната

ни превръща в свое подобие,

бдейки над нас мълчалива,

с аромат на люляк...

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??