Лунно...
Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове
очакване,
във времето на вятъра-беглец,
поглъщайки тъй жадно
полъха му ласкав,
целуващ сетивата в люлякова нощ.
Щастливо окрилени,
вървиме –
сякаш цяла вечност...
А луната
ни превръща в свое подобие,
бдейки над нас мълчалива,
с аромат на люляк...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
Сред люляков аромат!