Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси.
Люшкат се сребърно-златни вълни
и горещият пясък е златен.
В моите сини очи погледни,
в тях виждаш ли своето лято?
Мълчалива протягам ръце.
Сега си имам мъничка тайна–
да сбера в своето малко сърце
морето безкрайно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
Събрала си безкрайното море в малкото си сърце, а то прелива в очите ти и те издава!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
