Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси.
Люшкат се сребърно-златни вълни
и горещият пясък е златен.
В моите сини очи погледни,
в тях виждаш ли своето лято?
Мълчалива протягам ръце.
Сега си имам мъничка тайна–
да сбера в своето малко сърце
морето безкрайно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
Събрала си безкрайното море в малкото си сърце, а то прелива в очите ти и те издава!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
