Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси.
Люшкат се сребърно-златни вълни
и горещият пясък е златен.
В моите сини очи погледни,
в тях виждаш ли своето лято?
Мълчалива протягам ръце.
Сега си имам мъничка тайна–
да сбера в своето малко сърце
морето безкрайно.
© Албена Стефанова All rights reserved.
Събрала си безкрайното море в малкото си сърце, а то прелива в очите ти и те издава!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
