Лятото
А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях
денят въртеше палци.
А вечерта - по къс ръкав -
подритваше си камъче.
И в тъмните ни очила
блестеше още юни.
И птици с огнени крила
над нас плетяха струни...
Ала повя в комина сняг.
И мигом беше ясно,
че никой не усети как
и Лятото порасна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados
:P
