А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях
денят въртеше палци.
А вечерта - по къс ръкав -
подритваше си камъче.
И в тъмните ни очила
блестеше още юни.
И птици с огнени крила
над нас плетяха струни...
Ала повя в комина сняг.
И мигом беше ясно,
че никой не усети как
и Лятото порасна.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
:P