А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях
денят въртеше палци.
А вечерта - по къс ръкав -
подритваше си камъче.
И в тъмните ни очила
блестеше още юни.
И птици с огнени крила
над нас плетяха струни...
Ала повя в комина сняг.
И мигом беше ясно,
че никой не усети как
и Лятото порасна.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
:P