18.06.2013 г., 21:15 ч.

Лятото 

  Поезия
632 0 6

 

А беше Лятото - хлапе.

Ревниво и разглезено. -

До коленете му - небе.

И океан - до глезен.

 

Сред облаци от дъжд и смях

денят въртеше палци.

А вечерта - по къс ръкав -

подритваше си камъче.

 

И в тъмните ни очила

блестеше още юни.

И птици с огнени крила

над нас плетяха струни...

 

Ала повя в комина сняг. 

И мигом беше ясно,

че никой не усети как

и Лятото порасна.

 

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??