18 июн. 2013 г., 21:15

Лятото 

  Поэзия
634 0 6

 

А беше Лятото - хлапе.

Ревниво и разглезено. -

До коленете му - небе.

И океан - до глезен.

 

Сред облаци от дъжд и смях

денят въртеше палци.

А вечерта - по къс ръкав -

подритваше си камъче.

 

И в тъмните ни очила

блестеше още юни.

И птици с огнени крила

над нас плетяха струни...

 

Ала повя в комина сняг. 

И мигом беше ясно,

че никой не усети как

и Лятото порасна.

 

© Емил Хаджидиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??