15 ene 2009, 19:30

Лъжелина

  Poesía
1K 0 3

Лъжелина



Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.

Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.

Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.

Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.

03.10

14.01.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми идеята в твоя стих! Поздрав!
  • Умерен упрек-с очудване,умерена мъка-с надежда!Оригинална постройка-пред любовта,за любовта,без любовта,и любовта!Оригинален ритъм.Особено ми хареса последния куплет.Браво!
  • толкова е хубаво да пишеш за любов,завиждам ти блогородно ,че любовта е в теб!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...