15 янв. 2009 г., 19:30

Лъжелина

1K 0 3

Лъжелина



Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.

Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.

Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.

Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.

03.10

14.01.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми идеята в твоя стих! Поздрав!
  • Умерен упрек-с очудване,умерена мъка-с надежда!Оригинална постройка-пред любовта,за любовта,без любовта,и любовта!Оригинален ритъм.Особено ми хареса последния куплет.Браво!
  • толкова е хубаво да пишеш за любов,завиждам ти блогородно ,че любовта е в теб!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...