15.01.2009 г., 19:30

Лъжелина

1K 0 3

Лъжелина



Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.

Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.

Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.

Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.

03.10

14.01.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми идеята в твоя стих! Поздрав!
  • Умерен упрек-с очудване,умерена мъка-с надежда!Оригинална постройка-пред любовта,за любовта,без любовта,и любовта!Оригинален ритъм.Особено ми хареса последния куплет.Браво!
  • толкова е хубаво да пишеш за любов,завиждам ти блогородно ,че любовта е в теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...