Лъжелина
Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.
Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.
Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.
Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.
03.10
14.01.2009
© Манол Манолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
