Jan 15, 2009, 7:30 PM

Лъжелина

  Poetry
1K 0 3

Лъжелина



Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.

Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.

Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.

Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.

03.10

14.01.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми идеята в твоя стих! Поздрав!
  • Умерен упрек-с очудване,умерена мъка-с надежда!Оригинална постройка-пред любовта,за любовта,без любовта,и любовта!Оригинален ритъм.Особено ми хареса последния куплет.Браво!
  • толкова е хубаво да пишеш за любов,завиждам ти блогородно ,че любовта е в теб!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...