Лъжелина

Poetry

1.1K 0 3

Лъжелина

Недокоснати устни
тръпнат във нощта,
две врати се затварят бавно
пред Любовта.

Не поглеждат очите
за секунда назад
и не питат нищо никой
за Любовта.

Не протегна ръцете
ни за миг във нощта,
пръстите измръзват бавно
без Любовта.

Не, не искам да вярвам,
че във твойто сърце
няма място за мене вече
и Любовта.

03.10

14.01.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

inakrein (Илияна Каракочева)

Хареса ми идеята в твоя стих! Поздрав!

2009-01-16T22:58:45+02:00
assen_stefanov (Асен Стефанов)

Умерен упрек-с очудване,умерена мъка-с надежда!Оригинална постройка-пред любовта,за любовта,без любовта,и любовта!Оригинален ритъм.Особено ми хареса последния куплет.Браво!

2009-01-16T04:08:27+02:00
пипи87 (Павлина Кьосева)

толкова е хубаво да пишеш за любов,завиждам ти блогородно ,че любовта е в теб!

2009-01-15T19:49:49+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0