Венец ти свих. Любов набрах за тебе
от дъното на моето сърце.
Там райската градина аз съм скрила,
където Любовта цъфти.
Любов – прекрасно, китно цвете
със златни, перести листа –
то капките роса в цвета си бял събира
и нежно те от слънцето блестят.
Любов не късай – запомни от мене,
Любов ти със росата си дари.
И гледай я как ден след ден разцъфва
със цвят по-хубав от преди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
