Венец ти свих. Любов набрах за тебе
от дъното на моето сърце.
Там райската градина аз съм скрила,
където Любовта цъфти.
Любов – прекрасно, китно цвете
със златни, перести листа –
то капките роса в цвета си бял събира
и нежно те от слънцето блестят.
Любов не късай – запомни от мене,
Любов ти със росата си дари.
И гледай я как ден след ден разцъфва
със цвят по-хубав от преди.
© Йова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
