26 jun 2016, 11:49

Любов и Благослов

592 0 10

Щастливец съм, че срещнах Любовта,
че те открих, макар от разстояние.
Прониза ме с неземна красота.
Усетих те. Покри ме със сияние.


Душите ни... Съдбата ги събра.
Случи ни се истинска магия.
Превърна ни в мъж и във жена
обгърнати от обща орисия.

Обичам те!  За мене си Звезда,
далечна, но в сърцето ми едничка,
дарила ме с онази светлина,
която от очите ми наднича.

Миличко, подавам ти ръка,
по вятъра изпращам нежността си.
Аз вярвам, ще се случат чудеса
и заедно ще срещаме деня си.

Сега  те гушкам... и целувам.
Вдишвам те, единствена Любов.
В изгревите цветни те рисувам,
разбрал едно, за мен си Благослов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Стихът е написан, вдъхновен от силната любов между две млади души, делящи ги разстоянието между Англия и САЩ.
 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...