Любов и Благослов
Щастливец съм, че срещнах Любовта,
че те открих, макар от разстояние.
Прониза ме с неземна красота.
Усетих те. Покри ме със сияние.
Душите ни... Съдбата ги събра.
Случи ни се истинска магия.
Превърна ни в мъж и във жена
обгърнати от обща орисия.
Обичам те! За мене си Звезда,
далечна, но в сърцето ми едничка,
дарила ме с онази светлина,
която от очите ми наднича.
Миличко, подавам ти ръка,
по вятъра изпращам нежността си.
Аз вярвам, ще се случат чудеса
и заедно ще срещаме деня си.
Сега те гушкам... и целувам.
Вдишвам те, единствена Любов.
В изгревите цветни те рисувам,
разбрал едно, за мен си Благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
