Jun 26, 2016, 11:49 AM

Любов и Благослов

  Poetry » Love
588 0 10

Щастливец съм, че срещнах Любовта,
че те открих, макар от разстояние.
Прониза ме с неземна красота.
Усетих те. Покри ме със сияние.


Душите ни... Съдбата ги събра.
Случи ни се истинска магия.
Превърна ни в мъж и във жена
обгърнати от обща орисия.

Обичам те!  За мене си Звезда,
далечна, но в сърцето ми едничка,
дарила ме с онази светлина,
която от очите ми наднича.

Миличко, подавам ти ръка,
по вятъра изпращам нежността си.
Аз вярвам, ще се случат чудеса
и заедно ще срещаме деня си.

Сега  те гушкам... и целувам.
Вдишвам те, единствена Любов.
В изгревите цветни те рисувам,
разбрал едно, за мен си Благослов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Стихът е написан, вдъхновен от силната любов между две млади души, делящи ги разстоянието между Англия и САЩ.
 

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...