EvaRang (Eva Rang)
84 471
4 ago 2019, 21:26

Любов неосъзната 

  Poesía » Filosófica
722 2 4

 

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...

Тъй нежна си, любов, неутешима, 

проплакваш и кървиш...

Нима са толкова сърдита и чуплива?

Но все до мен вървиш. И пак вървиш...

И влюбено ми е, съвсем критично...

И някак даже... артистично...

В посявките на светлия ти цвят...

И може би, си някак няма, Любов, безгласна...

Любов - въздишка, Любов - копнеж неизживян...

Защо си толкова ти, любов, тъй властна? 

Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?

Но ти си толкова прекрасна!

В един живот, живот неизживян...

Бленувам. И моля те, сърдечно, прости ми слабостта...

Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина? 

И надали ще срещна тоя зов вековен,

разбунил смелите сърца...

Но ще те търся, моя обич вечна, 

разбила се отчаяна вълна...

© Eva Rang Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Защо си толкова ти, любов, тъй властна? "
    Такава е...
  • Много ме зарадваха коментарите и оценките ви! Благодаря ви, Христо, Мариана, Светла и Ангелче!
    Стихът се отнася до търсенето на вътрешната хармония, на една любов, отвъд звездите, съществуваща в безкрая, свързващ две луни в едно.
  • Много по мой вкус...
  • Браво, Еве! Чудесно поетично описание на любовта си сътворила... Даааа, поетично, чувствено и искрено- до разкошния финал на стихотворението. “Но ще те търся, моя обич вечна, разбила се отчаяна вълна...”. Много силно наистина!!! Поздравления!
Propuestas
: ??:??