Aug 4, 2019, 9:26 PM

Любов неосъзната

930 2 4

 

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...

Тъй нежна си, любов, неутешима, 

проплакваш и кървиш...

Нима са толкова сърдита и чуплива?

Но все до мен вървиш. И пак вървиш...

И влюбено ми е, съвсем критично...

И някак даже... артистично...

В посявките на светлия ти цвят...

И може би, си някак няма, Любов, безгласна...

Любов - въздишка, Любов - копнеж неизживян...

Защо си толкова ти, любов, тъй властна? 

Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?

Но ти си толкова прекрасна!

В един живот, живот неизживян...

Бленувам. И моля те, сърдечно, прости ми слабостта...

Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина? 

И надали ще срещна тоя зов вековен,

разбунил смелите сърца...

Но ще те търся, моя обич вечна, 

разбила се отчаяна вълна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Eva Rang All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Защо си толкова ти, любов, тъй властна? "
    Такава е...
  • Много ме зарадваха коментарите и оценките ви! Благодаря ви, Христо, Мариана, Светла и Ангелче!
    Стихът се отнася до търсенето на вътрешната хармония, на една любов, отвъд звездите, съществуваща в безкрая, свързващ две луни в едно.
  • Много по мой вкус...
  • Браво, Еве! Чудесно поетично описание на любовта си сътворила... Даааа, поетично, чувствено и искрено- до разкошния финал на стихотворението. “Но ще те търся, моя обич вечна, разбила се отчаяна вълна...”. Много силно наистина!!! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...