Любов неосъзната
Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима,
проплакваш и кървиш...
Нима са толкова сърдита и чуплива?
Но все до мен вървиш. И пак вървиш...
И влюбено ми е, съвсем критично...
И някак даже... артистично...
В посявките на светлия ти цвят...
И може би, си някак няма, Любов, безгласна...
Любов - въздишка, Любов - копнеж неизживян...
Защо си толкова ти, любов, тъй властна?
Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?
Но ти си толкова прекрасна!
В един живот, живот неизживян...
Бленувам. И моля те, сърдечно, прости ми слабостта...
Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина?
И надали ще срещна тоя зов вековен,
разбунил смелите сърца...
Но ще те търся, моя обич вечна,
разбила се отчаяна вълна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Eva Rang Все права защищены
