Любов неосъзната

Поэзия » Философская

939 2 4

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...

Тъй нежна си, любов, неутешима,

проплакваш и кървиш...

Нима са толкова сърдита и чуплива?

Но все до мен вървиш. И пак вървиш...

И влюбено ми е, съвсем критично...

И някак даже... артистично...

В посявките на светлия ти цвят...

И може би, си някак няма, Любов, безгласна...

Любов - въздишка, Любов - копнеж неизживян...

Защо си толкова ти, любов, тъй властна?

Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?

Но ти си толкова прекрасна!

В един живот, живот неизживян...

Бленувам. И моля те, сърдечно, прости ми слабостта...

Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина?

И надали ще срещна тоя зов вековен,

разбунил смелите сърца...

Но ще те търся, моя обич вечна,

разбила се отчаяна вълна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

"Защо си толкова ти, любов, тъй властна? "
Такава е...

2019-08-14T11:47:08+03:00
EvaRang (Eva Rang)

Много ме зарадваха коментарите и оценките ви! Благодаря ви, Христо, Мариана, Светла и Ангелче!
Стихът се отнася до търсенето на вътрешната хармония, на една любов, отвъд звездите, съществуваща в безкрая, свързващ две луни в едно.

2019-08-05T08:06:24+03:00
contessa (Светла Асенова)

Много по мой вкус...

2019-08-04T22:44:05+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Браво, Еве! Чудесно поетично описание на любовта си сътворила... Даааа, поетично, чувствено и искрено- до разкошния финал на стихотворението. “Но ще те търся, моя обич вечна, разбила се отчаяна вълна...”. Много силно наистина!!! Поздравления!

2019-08-04T22:25:29+03:00