Любовта
Любовта
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже
от устата ми вечно да капят слова,
ако нямам любов, то за мен ще се каже,
че съм дрънкащ кимвал.
Ако имам пророческа дарба и зная
как да виждам на тайните в тъмния ров,
с вяра хълми да местя, пак нищо съм в края,
ако нямам любов.
Ако всичко продам за храна на бедняка
или тялото свое накажа суров,
полза никаква зная, че пак не ме чака,
ако нямам любов.
Любовта с милосърдие всичко понася,
любовта не се хвали, от завист страни;
пълна липса на гордост е нейна украса;
любовта не вини;
любовта безобразия никак не прави,
в нейна полза не търси какво би било.
да изпада във гняв не е в нейните нрави;
мъст не иска за зло;
любовта не намира за себе си сладост
от участие в тайни дела и лъжи;
само в чистата истина нейната радост
и доволство лежи;
любовта извинява без нещо да пита,
в заядливост езика си тя не топи;
хваща вяра на всичко, на всичко разчита,
всички хули търпи.
Любовта ще пребъде едничка до века:
ще изчезнат пророчества, вдъхващи страх,
вси езици, които говори човека
и науката с тях.
Пророкуваме, както и знаем – отчасти –
но щом влезе веднъж съвършенството в нас,
то не ще да остави най-малкото място
за частичност тогаз.
На живота в годините детски аз, Павел,
имах детски и мисъл, и чувства, и реч;
но откакто съм мъж, без тъга съм оставил
всичко детско далеч.
Днеска виждаме сякаш в парче огледало,
но ще видим лице във лице, в светлина;
днес познавам отчасти – ще зная изцяло,
както сам съм познат.
И така, да остане във бъдното няма
нищо друго освен тези трите неща:
чиста вяра, надежда, любов. Най-голяма
е сред тях любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
