17 abr 2024, 5:54

Люляков повей 

  Poesía
284 3 4

Люляков повей

                        На Дамян

 

Годините без теб летят.

Бързо сменят се сезони.

Картини, спомени не спят,

плачат още и неврони.

 

Пое с ладия към Хадес,

с Хермес по река "без радост".

И само онзи страшен пес -

Цербер- пази твойта младост.

 

Двадесет и пет свещички

щяха да блестят на торта,

а сега броя звездички

по небесната ни порта.

 

В обятията на Морфей

с тебе тихо аз говоря.

Прегръдка с люляков повей,

пращаш, с мъка да се боря...

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??