17 апр. 2024 г., 05:54

Люляков повей

561 3 4

Люляков повей

                        На Дамян

 

Годините без теб летят.

Бързо сменят се сезони.

Картини, спомени не спят,

плачат още и неврони.

 

Пое с ладия към Хадес,

с Хермес по река "без радост".

И само онзи страшен пес -

Цербер- пази твойта младост.

 

Двадесет и пет свещички

щяха да блестят на торта,

а сега броя звездички

по небесната ни порта.

 

В обятията на Морфей

с тебе тихо аз говоря.

Прегръдка с люляков повей,

пращаш, с мъка да се боря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...