Люляков повей
Люляков повей
На Дамян
Годините без теб летят.
Бързо сменят се сезони.
Картини, спомени не спят,
плачат още и неврони.
Пое с ладия към Хадес,
с Хермес по река "без радост".
И само онзи страшен пес -
Цербер- пази твойта младост.
Двадесет и пет свещички
щяха да блестят на торта,
а сега броя звездички
по небесната ни порта.
В обятията на Морфей
с тебе тихо аз говоря.
Прегръдка с люляков повей,
пращаш, с мъка да се боря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
