Люляков повей
На Дамян
Годините без теб летят.
Бързо сменят се сезони.
Картини, спомени не спят,
плачат още и неврони.
Пое с ладия към Хадес,
с Хермес по река "без радост".
И само онзи страшен пес -
Цербер- пази твойта младост.
Двадесет и пет свещички
щяха да блестят на торта,
а сега броя звездички
по небесната ни порта.
В обятията на Морфей
с тебе тихо аз говоря.
Прегръдка с люляков повей,
пращаш, с мъка да се боря...
© Кремена Арменчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
