8 jun 2007, 18:28

Маска

  Poesía
725 0 4
 

Животът ме научи

с маска да играя.

Животът ме научи

да страдам и мечтая.

Комбинация невъзможна,

ала тя е тъй наложна.

Научих се на неща различни,

страни, нетипични.

Казвам истините с лъжи,

смея се, когато боли.

Страдам с весели очи,

плача горчиво с щастливи сълзи.

Това е днес животът ми,

крия истината за себе си,

под дебели стени,

заключена зад здрави врати.

Черна дупка е за вас моето сърце,

страшна, непонятна и незнайно дълбока.

Никой не знае дали може да обича

и от истински чувства да рони сълзи.

Никой не познава моята душа.

Никой не знае коя е истинската ми страна,

тази на мрака или нежната светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....