8.06.2007 г., 18:28 ч.

Маска 

  Поезия
557 0 4
 

Животът ме научи

с маска да играя.

Животът ме научи

да страдам и мечтая.

Комбинация невъзможна,

ала тя е тъй наложна.

Научих се на неща различни,

страни, нетипични.

Казвам истините с лъжи,

смея се, когато боли.

Страдам с весели очи,

плача горчиво с щастливи сълзи.

Това е днес животът ми,

крия истината за себе си,

под дебели стени,

заключена зад здрави врати.

Черна дупка е за вас моето сърце,

страшна, непонятна и незнайно дълбока.

Никой не знае дали може да обича

и от истински чувства да рони сълзи.

Никой не познава моята душа.

Никой не знае коя е истинската ми страна,

тази на мрака или нежната светлина.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??