8 июн. 2007 г., 18:28

Маска

727 0 4
 

Животът ме научи

с маска да играя.

Животът ме научи

да страдам и мечтая.

Комбинация невъзможна,

ала тя е тъй наложна.

Научих се на неща различни,

страни, нетипични.

Казвам истините с лъжи,

смея се, когато боли.

Страдам с весели очи,

плача горчиво с щастливи сълзи.

Това е днес животът ми,

крия истината за себе си,

под дебели стени,

заключена зад здрави врати.

Черна дупка е за вас моето сърце,

страшна, непонятна и незнайно дълбока.

Никой не знае дали може да обича

и от истински чувства да рони сълзи.

Никой не познава моята душа.

Никой не знае коя е истинската ми страна,

тази на мрака или нежната светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...