8 июн. 2007 г., 18:28

Маска

729 0 4
 

Животът ме научи

с маска да играя.

Животът ме научи

да страдам и мечтая.

Комбинация невъзможна,

ала тя е тъй наложна.

Научих се на неща различни,

страни, нетипични.

Казвам истините с лъжи,

смея се, когато боли.

Страдам с весели очи,

плача горчиво с щастливи сълзи.

Това е днес животът ми,

крия истината за себе си,

под дебели стени,

заключена зад здрави врати.

Черна дупка е за вас моето сърце,

страшна, непонятна и незнайно дълбока.

Никой не знае дали може да обича

и от истински чувства да рони сълзи.

Никой не познава моята душа.

Никой не знае коя е истинската ми страна,

тази на мрака или нежната светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...