8 июн. 2007 г., 18:28

Маска

730 0 4
 

Животът ме научи

с маска да играя.

Животът ме научи

да страдам и мечтая.

Комбинация невъзможна,

ала тя е тъй наложна.

Научих се на неща различни,

страни, нетипични.

Казвам истините с лъжи,

смея се, когато боли.

Страдам с весели очи,

плача горчиво с щастливи сълзи.

Това е днес животът ми,

крия истината за себе си,

под дебели стени,

заключена зад здрави врати.

Черна дупка е за вас моето сърце,

страшна, непонятна и незнайно дълбока.

Никой не знае дали може да обича

и от истински чувства да рони сълзи.

Никой не познава моята душа.

Никой не знае коя е истинската ми страна,

тази на мрака или нежната светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...