Маска
Животът ме научи
с маска да играя.
Животът ме научи
да страдам и мечтая.
Комбинация невъзможна,
ала тя е тъй наложна.
Научих се на неща различни,
страни, нетипични.
Казвам истините с лъжи,
смея се, когато боли.
Страдам с весели очи,
плача горчиво с щастливи сълзи.
Това е днес животът ми,
крия истината за себе си,
под дебели стени,
заключена зад здрави врати.
Черна дупка е за вас моето сърце,
страшна, непонятна и незнайно дълбока.
Никой не знае дали може да обича
и от истински чувства да рони сълзи.
Никой не познава моята душа.
Никой не знае коя е истинската ми страна,
тази на мрака или нежната светлина.
© Владимир Петков All rights reserved.
