Лице върху лице едно цяло,
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка,
да прикрием какво е в сърцето.
Показваме фалшива ласка,
и сълзи със който не плачем,
слагаме изкуствена маска,
цял живот с нас си я влачим.
Престорени, вече свикнали на омраза,
в сърцето ни няма човечност,
маската става зараза,
сякаш това ще е вечност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
