Лице върху лице едно цяло,
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка,
да прикрием какво е в сърцето.
Показваме фалшива ласка,
и сълзи със който не плачем,
слагаме изкуствена маска,
цял живот с нас си я влачим.
Престорени, вече свикнали на омраза,
в сърцето ни няма човечност,
маската става зараза,
сякаш това ще е вечност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
