28.09.2018 г., 0:34

Маска

905 0 2

Лице върху лице едно цяло,

маска ли е или огледало.

 

Фалшива обвивка,

като дреха зашита на лицето,

и сгушва ме се във завивка,

да прикрием какво е в сърцето.

 

Показваме фалшива ласка,

и сълзи със който не плачем,

слагаме изкуствена маска,

цял живот с нас си я влачим.

 

Престорени, вече свикнали на омраза,

в сърцето ни няма човечност,

маската става зараза,

сякаш това ще е вечност!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...