28.09.2018 г., 0:34

Маска

911 0 2

Лице върху лице едно цяло,

маска ли е или огледало.

 

Фалшива обвивка,

като дреха зашита на лицето,

и сгушва ме се във завивка,

да прикрием какво е в сърцето.

 

Показваме фалшива ласка,

и сълзи със който не плачем,

слагаме изкуствена маска,

цял живот с нас си я влачим.

 

Престорени, вече свикнали на омраза,

в сърцето ни няма човечност,

маската става зараза,

сякаш това ще е вечност!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...