18 oct 2020, 8:18

Мастило ли са моите сълзи

  Poesía » Otra
464 1 7

 

Прегърни ме, когато ми трябваш,

когато в калта съм паднал,

когато отчаян и страдащ,

обладан съм от студ и печал.

 

Прегърни ме, когато без вяра

останал съм някак встрани

и затворен във празната стая,

пиша стихове, със своите сълзи...

 

Прегърни ме, когато небето

е над мене надвиснал ковчег

и когато е жадно сърцето,

помогни ми да бъда човек.

 

Прегърни ме, когато ми трябваш -

аз разчитам на твойта човечност,

когато отчаян и страдащ

имам нужда... от капчица нежност...

 

30.05.2014.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на теб, Скитница.
  • Наистина, има моменти, в които човек се нуждае от една, единствена прегръдка... от малко разбиране и нищо друго няма значение...
    Много прочувствено и докосващо!
  • Благодаря, Деа.
  • Много лично и много истинско...имам подобно, но от обратната страна...
  • За това няма спор, Мариана, лично си е.
    Благодаря и на теб, Дени.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...