Мастило ли са моите сълзи
Прегърни ме, когато ми трябваш,
когато в калта съм паднал,
когато отчаян и страдащ,
обладан съм от студ и печал.
Прегърни ме, когато без вяра
останал съм някак встрани
и затворен във празната стая,
пиша стихове, със своите сълзи...
Прегърни ме, когато небето
е над мене надвиснал ковчег
и когато е жадно сърцето,
помогни ми да бъда човек.
Прегърни ме, когато ми трябваш -
аз разчитам на твойта човечност,
когато отчаян и страдащ
имам нужда... от капчица нежност...
30.05.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
