mislitel (Георги Каменов)
1149 11113
18.10.2020 г., 8:18 ч.

Мастило ли са моите сълзи 

  Поезия » Друга
311 1 7

 

Прегърни ме, когато ми трябваш,

когато в калта съм паднал,

когато отчаян и страдащ,

обладан съм от студ и печал.

 

Прегърни ме, когато без вяра

останал съм някак встрани

и затворен във празната стая,

пиша стихове, със своите сълзи...

 

Прегърни ме, когато небето

е над мене надвиснал ковчег

и когато е жадно сърцето,

помогни ми да бъда човек.

 

Прегърни ме, когато ми трябваш -

аз разчитам на твойта човечност,

когато отчаян и страдащ

имам нужда... от капчица нежност...

 

30.05.2014.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на теб, Скитница.
  • Наистина, има моменти, в които човек се нуждае от една, единствена прегръдка... от малко разбиране и нищо друго няма значение...
    Много прочувствено и докосващо!
  • Благодаря, Деа.
  • Много лично и много истинско...имам подобно, но от обратната страна...
  • За това няма спор, Мариана, лично си е.
    Благодаря и на теб, Дени.
  • И на мен ми хареса този много мил стих. И емоционален. Когато половинката е наистина половинка и спасение.
  • Благодаря, Мариана, и е така.
    Този си стих лично за мен си имам за най-силния, който съм писал. А и моментът, в който го писах е много, много, много личен, може би това оказва влияние на мнението ми.
Предложения
: ??:??