Oct 18, 2020, 8:18 AM

Мастило ли са моите сълзи

  Poetry » Other
460 1 7

 

Прегърни ме, когато ми трябваш,

когато в калта съм паднал,

когато отчаян и страдащ,

обладан съм от студ и печал.

 

Прегърни ме, когато без вяра

останал съм някак встрани

и затворен във празната стая,

пиша стихове, със своите сълзи...

 

Прегърни ме, когато небето

е над мене надвиснал ковчег

и когато е жадно сърцето,

помогни ми да бъда човек.

 

Прегърни ме, когато ми трябваш -

аз разчитам на твойта човечност,

когато отчаян и страдащ

имам нужда... от капчица нежност...

 

30.05.2014.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на теб, Скитница.
  • Наистина, има моменти, в които човек се нуждае от една, единствена прегръдка... от малко разбиране и нищо друго няма значение...
    Много прочувствено и докосващо!
  • Благодаря, Деа.
  • Много лично и много истинско...имам подобно, но от обратната страна...
  • За това няма спор, Мариана, лично си е.
    Благодаря и на теб, Дени.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...