2 dic 2010, 5:50

Мечта за мечтите

  Poesía
1.2K 0 26

Мечтая за прозорец без решетки

и малко светлина нахлула там,

там дето нито свещ ми свети,

ни пролетните мигащи светулки

проблясват със нищожен плам

и те от утрото така проклети.

 

Мечтая за врата без катинар

открехната навън към светлината.

Пред нея никнат стройни висини

в божествения кротък дар

създал илюзията на земята

за вечните сподавени мечти.

 

Отпусната до дънера на двора,

съмва се- ще  продължи съня.

Там в копринените сливи

косите си ще вплитам без умора

със лудостта на своята мечта

мечтите ми да бъдат живи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...