Dec 2, 2010, 5:50 AM

Мечта за мечтите

  Poetry
1.2K 0 26

Мечтая за прозорец без решетки

и малко светлина нахлула там,

там дето нито свещ ми свети,

ни пролетните мигащи светулки

проблясват със нищожен плам

и те от утрото така проклети.

 

Мечтая за врата без катинар

открехната навън към светлината.

Пред нея никнат стройни висини

в божествения кротък дар

създал илюзията на земята

за вечните сподавени мечти.

 

Отпусната до дънера на двора,

съмва се- ще  продължи съня.

Там в копринените сливи

косите си ще вплитам без умора

със лудостта на своята мечта

мечтите ми да бъдат живи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...