Dec 2, 2010, 5:50 AM

Мечта за мечтите

  Poetry
1.2K 0 26

Мечтая за прозорец без решетки

и малко светлина нахлула там,

там дето нито свещ ми свети,

ни пролетните мигащи светулки

проблясват със нищожен плам

и те от утрото така проклети.

 

Мечтая за врата без катинар

открехната навън към светлината.

Пред нея никнат стройни висини

в божествения кротък дар

създал илюзията на земята

за вечните сподавени мечти.

 

Отпусната до дънера на двора,

съмва се- ще  продължи съня.

Там в копринените сливи

косите си ще вплитам без умора

със лудостта на своята мечта

мечтите ми да бъдат живи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...