8 jun 2008, 9:17

Меланхолия

  Poesía » Otra
1.1K 1 6

МЕЛАНХОЛИЯ

 

Каква е тази филантропия напразна,

когато всеки миг изчезва някой.

Защо да ненавиждаме омразата,

щом и тя е чувство като всяко.

 

Съмнявам се, че смисълът по-висш е

от липсата на смисъл, мили друже.

Минута само, ако спре да диша,

човекът вече е вързоп ненужен.

 

Дюрер има право - силуетът,

подпрял със длани черепа си празен,

изглежда равнодушен и към двете -

дали обичан е или е мразен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Делов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...