8 jun 2008, 9:17

Меланхолия

  Poesía » Otra
1.1K 1 6

МЕЛАНХОЛИЯ

 

Каква е тази филантропия напразна,

когато всеки миг изчезва някой.

Защо да ненавиждаме омразата,

щом и тя е чувство като всяко.

 

Съмнявам се, че смисълът по-висш е

от липсата на смисъл, мили друже.

Минута само, ако спре да диша,

човекът вече е вързоп ненужен.

 

Дюрер има право - силуетът,

подпрял със длани черепа си празен,

изглежда равнодушен и към двете -

дали обичан е или е мразен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Делов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...