8.06.2008 г., 9:17 ч.
Меланхолия
МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко.
Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже.
Минута само, ако спре да диша,
човекът вече е вързоп ненужен.
Дюрер има право - силуетът,
подпрял със длани черепа си празен,
изглежда равнодушен и към двете -
дали обичан е или е мразен.
© Константин Делов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много яко! Албрехт наистина, макар и вече равнодушен, е прав!
Интересно би било какво би добавил Йеронимус...
Стихото е трепач!!!
AVE
-
горчива усмивка...
Поздрав! -
"Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже."
!!!
-
Много сериозно стихо. Ме виждам меланхолия, но мъдрост.
-
Много, много ми хареса! И все пак омразата руши, а любовта съгражда! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Страхотен финал!
Браво!!!
Благодаря ти!