8.06.2008 г., 9:17 ч.

Меланхолия 

  Поезия » Друга
5.0 (5)
951 1 6
МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко.
Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже.
Минута само, ако спре да диша,
човекът вече е вързоп ненужен.
Дюрер има право - силуетът,
подпрял със длани черепа си празен,
изглежда равнодушен и към двете - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Предложения
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
  • Загубила съм време и очи за взирането в свои отражения. Минава времето и си личи презрителното оглед...

Още произведения »