8.06.2008 г., 9:17

Меланхолия

1.1K 1 6

МЕЛАНХОЛИЯ

 

Каква е тази филантропия напразна,

когато всеки миг изчезва някой.

Защо да ненавиждаме омразата,

щом и тя е чувство като всяко.

 

Съмнявам се, че смисълът по-висш е

от липсата на смисъл, мили друже.

Минута само, ако спре да диша,

човекът вече е вързоп ненужен.

 

Дюрер има право - силуетът,

подпрял със длани черепа си празен,

изглежда равнодушен и към двете -

дали обичан е или е мразен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...