Меланхолия

Poetry » Other

1.1K 1 6

МЕЛАНХОЛИЯ

Каква е тази филантропия напразна,

когато всеки миг изчезва някой.

Защо да ненавиждаме омразата,

щом и тя е чувство като всяко.

Съмнявам се, че смисълът по-висш е

от липсата на смисъл, мили друже.

Минута само, ако спре да диша,

човекът вече е вързоп ненужен.

Дюрер има право - силуетът,

подпрял със длани черепа си празен,

изглежда равнодушен и към двете -

дали обичан е или е мразен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

!!!
Страхотен финал!
Браво!!!
Благодаря ти!

2008-06-09T23:37:50+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Много яко! Албрехт наистина, макар и вече равнодушен, е прав! Интересно би било какво би добавил Йеронимус...

Стихото е трепач!!!

AVE

2008-06-09T23:32:48+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

горчива усмивка...
Поздрав!

2008-06-09T06:53:01+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже."

!!!

2008-06-08T19:57:44+03:00
radi. (Ради Стефанов Р)

Много сериозно стихо. Ме виждам меланхолия, но мъдрост.

2008-06-08T19:55:05+03:00