8 июн. 2008 г., 09:17
Меланхолия
МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко.
Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже.
Минута само, ако спре да диша,
човекът вече е вързоп ненужен.
Дюрер има право - силуетът,
подпрял със длани черепа си празен,
изглежда равнодушен и към двете -
дали обичан е или е мразен.
© Константин Делов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много яко! Албрехт наистина, макар и вече равнодушен, е прав!
Интересно би било какво би добавил Йеронимус...
Стихото е трепач!!!
AVE
-
горчива усмивка...
Поздрав! -
"Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже."
!!!
-
Много сериозно стихо. Ме виждам меланхолия, но мъдрост.
-
Много, много ми хареса! И все пак омразата руши, а любовта съгражда! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Страхотен финал!
Браво!!!
Благодаря ти!