10 feb 2008, 11:09

Мене няма да ме има

  Poesía
868 0 10
Когато след години в мрак
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...