10 февр. 2008 г., 11:09

Мене няма да ме има

866 0 10
Когато след години в мрак
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...