Мене няма да ме има
Когато след години в мрак
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.
© Валери Шуманов All rights reserved.
