Мене няма да ме има
Когато след години в мрак
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.
потъне всичко покрай тебе,
и една любов от твоя праг
литне нависоко във небетата;
когато времето престане своя танц,
кога надигне се зловещото от пъкъла;
и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;
и сред купищата от лъжи
се мъчиш да живееш, колкото
да дишаш и да страдаш през сълзи,
да посрещаш и изпращаш залеза;
тогава моя свят ще видиш и дори
ще се гмурнеш надълбоко из талазите
на мойта вечна и нестихваща любов,
на мойте чисти помисли и радости;
и ще отправяш нежно искрен зов
към мене, търсеща ме в бездните...
Но няма да намериш моя глас,
ни усмивката ми, топлата, незримата...
Ще викаш, но не ще те чуя аз.
Мене просто няма да ме има там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
