11 ene 2023, 0:32

Метафорично

  Poesía
546 4 8

Обичаш ме!? Всичко останало

все някак преглътнала бих,

но не да съм просто метафора

до точката в третия стих.

 

И днес не приемам присъдата 

"поредната муза на бард" –

мечта, предвидливо несбъдната,

игра с уговорен фалстарт.

 

Отказвам, на листа погалена,

да гния в човешката тлен,

а ти все да бъдеш страдалеца

от хищен Амур повален.

 

О, как ще въздиша читателят

по нашия бурен романс.

Но, всъщност, обирам остатъка

от твоя възградусов транс.

 

И знам, че навярно престижно е

да бъдеш поет (макар лош).

Романтика имало, виждаш ли,

в портфейла да нямаш и грош.

 

Пегасът ти куцаща кранта е.

Е, баста, поете! Гудбай!

Или аз ще бъда поантата,

или на сюжета ни – край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....