Метафорично
Обичаш ме!? Всичко останало
все някак преглътнала бих,
но не да съм просто метафора
до точката в третия стих.
И днес не приемам присъдата
"поредната муза на бард" –
мечта, предвидливо несбъдната,
игра с уговорен фалстарт.
Отказвам, на листа погалена,
да гния в човешката тлен,
а ти все да бъдеш страдалеца
от хищен Амур повален.
О, как ще въздиша читателят
по нашия бурен романс.
Но, всъщност, обирам остатъка
от твоя възградусов транс.
И знам, че навярно престижно е
да бъдеш поет (макар лош).
Романтика имало, виждаш ли,
в портфейла да нямаш и грош.
Пегасът ти куцаща кранта е.
Е, баста, поете! Гудбай!
Или аз ще бъда поантата,
или на сюжета ни – край!
© Миглена Миткова All rights reserved.
