11.01.2023 г., 0:32

Метафорично

542 4 8

Обичаш ме!? Всичко останало

все някак преглътнала бих,

но не да съм просто метафора

до точката в третия стих.

 

И днес не приемам присъдата 

"поредната муза на бард" –

мечта, предвидливо несбъдната,

игра с уговорен фалстарт.

 

Отказвам, на листа погалена,

да гния в човешката тлен,

а ти все да бъдеш страдалеца

от хищен Амур повален.

 

О, как ще въздиша читателят

по нашия бурен романс.

Но, всъщност, обирам остатъка

от твоя възградусов транс.

 

И знам, че навярно престижно е

да бъдеш поет (макар лош).

Романтика имало, виждаш ли,

в портфейла да нямаш и грош.

 

Пегасът ти куцаща кранта е.

Е, баста, поете! Гудбай!

Или аз ще бъда поантата,

или на сюжета ни – край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...