11.01.2023 г., 0:32

Метафорично

534 4 8

Обичаш ме!? Всичко останало

все някак преглътнала бих,

но не да съм просто метафора

до точката в третия стих.

 

И днес не приемам присъдата 

"поредната муза на бард" –

мечта, предвидливо несбъдната,

игра с уговорен фалстарт.

 

Отказвам, на листа погалена,

да гния в човешката тлен,

а ти все да бъдеш страдалеца

от хищен Амур повален.

 

О, как ще въздиша читателят

по нашия бурен романс.

Но, всъщност, обирам остатъка

от твоя възградусов транс.

 

И знам, че навярно престижно е

да бъдеш поет (макар лош).

Романтика имало, виждаш ли,

в портфейла да нямаш и грош.

 

Пегасът ти куцаща кранта е.

Е, баста, поете! Гудбай!

Или аз ще бъда поантата,

или на сюжета ни – край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...