11.01.2023 г., 0:32

Метафорично

535 4 8

Обичаш ме!? Всичко останало

все някак преглътнала бих,

но не да съм просто метафора

до точката в третия стих.

 

И днес не приемам присъдата 

"поредната муза на бард" –

мечта, предвидливо несбъдната,

игра с уговорен фалстарт.

 

Отказвам, на листа погалена,

да гния в човешката тлен,

а ти все да бъдеш страдалеца

от хищен Амур повален.

 

О, как ще въздиша читателят

по нашия бурен романс.

Но, всъщност, обирам остатъка

от твоя възградусов транс.

 

И знам, че навярно престижно е

да бъдеш поет (макар лош).

Романтика имало, виждаш ли,

в портфейла да нямаш и грош.

 

Пегасът ти куцаща кранта е.

Е, баста, поете! Гудбай!

Или аз ще бъда поантата,

или на сюжета ни – край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...