На всички нещастни възрастни, които са (били) щастливи деца.
През мръсния прозорец на душата,
аз виждам днес едно дете,
играещо си тихо в прахоляка
и дрехите са мръсни, но душата – не.
Там времето е безпределно ясно,
детето гледа в слънцето с очи,
в които се чете и зов, и вяра,
и трепетен копнеж, и искрени мечти.
Но ето че детето се прибира,
навън е явно паднал непрогледен мрак
(душата ми уви не различава ...